Стаси и балонът

Днес денят е чудесен и Стаси реши да се разходи из гората. Обиколи всичките си приятели – Щъркелът, Мравката, Пеперудата... Не пропусна да поздрави цветята и облаците.

Толкова беше слънчево и усмихнато, че от щастие Стаси започна да си подскача по полянката. От цветенце на цветенце, неусетно стигна до поточето. И там, на едно дърво, стоеше най-червеният и лъскав балон, който жабчето беше виждало някога. В него се отразяваше целия свят, който Стаси познаваше.

Стаси и водното конче

Сигурно помниш, че Стаси се влюби в едно водно конче. Тогава обаче не ти разказах всичко.

Още първия ден, в който жабчето осъзна чувствата си, тя излезе на среща с водното конче. Смееха се, държаха се за ръце, подскачаха...

В един момент обаче нещо накара жабчето да погледне извън очите на кончето. И това, което видя, я натъжи. Всички им се подиграваха – “Каква странна двойка! Жабче с коремче и конче с тънки крачета! Виждали ли сте по-смешно нещо от това?”

Ококорчо

Когато се роди, Стаси беше малко жабче с мнооого големи очи. Тя порасна, но очичките й останаха все така широко отворени.

Всяка година Стаси се запознаваше с нови и нови деца и всички й се подиграваха. Събираха се в кръг около нея, подскачаха и крещяха оглушително: „О-ко-кор-чо! О-ко-кор-чо!”

Облачената разходка на Стаси

Тази сутрин Стаси забеляза, че на небето си почива едно пухкаво облаче.  Тя беше готова да се закълне, че то беше най-пухкавото облаче, което е виждала през целия си жабешки живот. Изглеждаше толкова мекичко, че веднага й се прииска да се гушне в него. Но как да стане това?

Стаси подскочи толкова високо, колкото само едно жабче може да скочи, но не успя да докосне облачето. Пробва да се качи на стол, после – на стълба... Облачето се оказа много по-нависоко, отколкото изглеждаше.

Светулката

Тази вечер на Стаси не й се спеше. Затова седна в леглото, подпря челце на прозореца и почна да гледа звездите. Представяше си ги като кончета, цветя и малки слънца.

Както си гледаше, изведнъж една звезда мина точно пред прозореца. Стаси беше чувала за падащи звезди, но не знаеше, че минават толкова близо. След малко обаче светещото нещо премина пак и жабчето се усъмни, че това е звезда.

Излезе в двора и започна да следи светлинката. Звезда или не, това нещо очевидно не се страхуваше и не след дълго то кацна право в ръката на жабчето.

Стаси и Лени

Когато беше много малка, Стаси обичаше да си играе с едно еленче от гората. Тъй като не можеше още да говори много добре, жабчето го наричаше „Лени” и дори и след като поотрасна малко, продължи да се обръща към него така.

Стаси и Лени се разбираха чудесно. Смееха се непрекъснато,  измисляха какви ли не забавни неща и никога не се караха. Понякога правеха и бели, но това също беше много смешно. Освен когато не ги наказваха заради тях, разбира се.

Влюбената Стаси

Една сутрин Стаси се събуди с много особено чувство. Нещо я гъделичкаше и танцуваше вътре в нея. Жабчето стана и се погледна в огледалото. На лицето й се беше появила усмивка, която преди това не знаеше, че я притежава.

Стоеше си така усмихната и с гъделичкащо коремче и се чудеше какво става.  

И изведнъж се сети. Вчера се запозна с едно водно конче. Говориха си, разказваха си смешки, разхождаха се... Още тогава Стаси започна да се чувства по този особен начин. Поогледа се още малко, помисли и реши – май се беше влюбила.

Предсънният свят на Стаси

Едно от нещата, които Стаси много, ама много обича, е времето преди да заспи. Тогава жабчето ляга по гръб, слага ръце под главичката си, лапва стръкче трева, а коремчето му щръква под завивката. И започва да си представя...

Добре дошли в предсънния свят на Стаси.

Важен ден

Днес поканиха Стаси на парти в съседното градче. Тази новина я развълнува много, тъй като досега не е ходила на непознато място. Но също така жабчето леко се и притесняваше, защото щеше да бъде без приятелите си. След кратък размисъл обаче реши, че няма повод за притеснение – непременно ще си изкара добре. Дори ще си намери още много, ама много приятели, на които ще гостува всяка събота или неделя.

Стаси и тъмното

Още от съвсем малка, когато Стаси лягаше да спи в креватчето си, усещаше, че до нея се намира Нещо, което всеки път я караше да се страхува. Това Нещо беше Тъмното. И колкото повече порастваше, толкова повече се страхуваше, защото почваше да вижда в тъмното все по-страшни и по-страшни неща. 

Тъмното й пречеше да заспи. Всяка вечер, лягайки, Стаси си стискаше очите. Но колкото повече ги стискаше, толкова по-страшно й ставаше. Мислеше, че ако просто се завие през глава, ще спре да й е страшно, но...

Слънцето на Стаси

Сигурна съм, че ти си имаш мечта, която може да е тайна, а може и всички да знаят за нея. Общо взето си е редно всички ние да имаме поне едно-единствено желание. Многото мечти обаче също не пречат. Наречете Стаси странна, особена, необичайна, но нейната мечта беше да има свое си слънце.

Днес жабчето срещна животни, които само се оплакват – колко им е горещо, колко е силно слънцето, как ги боли главата от този пек. И Стаси всеки път се натъжаваше много. Ама много, много. Огромно много. Защото винаги си е мислела, че слънцето е направено, за да радва. Че то раздава усмивки и в замяна получава само усмивки.

Жабчето Стаси обича

Всеки си има любима играчка. Ти навярно  си мислиш, че можеш да обичаш само едно-единствено нещо - куклата си. Или плюшеното си мече. Или зеления си динозавър. Защото когато обичаш, го правиш толкова силно, че нямаш време и място за повече неща. Обаче знаеш ли, че това изобщо е така!?

Сърцето на жабчето Стаси е толкова голямо, че там може да се съберат 100 000 жабчета. Че даже десет пъти по толкова.

Жабчето Стаси готви

Днес Стаси реши да покани гости. Реши, че ще е много забавно да бъде домакиня – да изчисти къщичката си, да подреди дрехите в гардероба си и да направи някоя вкусотия.

Всичко вървеше добре, докато не дойде редът на готвенето. Тук е моментът да ти издам една малка тайна – Стаси не умее да готви. Шшшттт, не казвай това на никого, чу ли?

Зъбчето на жабчето

Всичко започна една сутрин, когато Стаси се събуди, погледна се във водното си отражение и се стресна от вида си. Лявата й буза беше толкова подута, че все едно си имаше второ коремче, само че на лицето. Това никак не се хареса на Стаси. Погледна се пак, пипна се по подутата буза и усети силна болка. Стаси даже си поплака.

Какво ли не опита жабчето, за да спре болката – прави си компреси, гали си бузката, пробва да й мине със сън... 

Стасини истории

Откакто се помни, жабчето обичаше да казва на хората всичко, което мисли за тях. Ама наистина всичко. Мечката е с пола, правеща я пълна. Панталоните на щъркела са му къси. На едно цвете листенцето му е по-малко червено от другите. Готово, всеки е разбрал какво не му е наред.

Жабчето правеше това, понеже обичаше всички около себе си и смяташе, че това, което прави, е за добро. И така помага и  показва, че им е истински приятел.

Стаси и огромната красота

Тази сутрин малкото жабче Стаси се събуди и сънено потърка очички. Леко-леко, без да се напряга излишно, реши да се поогледа наоколо, за да види накъде върви светът. Завъртя главичка и замръзна.

Вечерта жабчето беше толкова уморено, че заспа върху тревичката пред къщичката си. И когато се събуди, се ококори от почуда. Защото около себе си Стаси видя отворените очи на толкова много цветя, колкото никой не може да си представи. Вечерта цветята са били заспали и Стаси не е и предполагала върху каква красота е лежала през цялата нощ.

Запознай се с жабчето Стаси

Имало едно време едно жабче. То се казвало Стаси и било най-чувствителното, обичащо, мило и зелено момиче в целия жабешки свят.

Непременно трябва да ти разкажа как изглежда Стаси, за да я познаеш, когато я срещнеш. Че е зелена на цвят, това вече се разбра. Че има красив перчем, също е повече от ясно.