Ококорчо

Когато се роди, Стаси беше малко жабче с мнооого големи очи. Тя порасна, но очичките й останаха все така широко отворени.

Всяка година Стаси се запознаваше с нови и нови деца и всички й се подиграваха. Събираха се в кръг около нея, подскачаха и крещяха оглушително: „О-ко-кор-чо! О-ко-кор-чо!”

Жабчето много се натъжаваше от обидите на своите приятели. Всяка вечер преди да заспи си мечтаеше да има най-мъничките очи в света. Къртичи очи. Не, като карфички. Или направо да няма очи.

Стаси мечтаеше и тъжно въздишаше.

Един ден учителката чу как се подиграват на жабчето. Тя помоли всички да спрат да крещят и тихо каза: „Знаете ли защо Стаси има големи очи? Защото още като се е родила, е била любопитно и умно жабче и е искала наведнъж да види целия свят!”

Децата притихнаха, замислиха се и засрамено наведоха глави. От този ден нататък никой повече не се подигра на Стаси. Вместо това нейните приятели тайно заставаха пред огледалото вкъщи и се ококорваха. Опитваха се да видят целия свят наведнъж.